СЪЩНОСТ И ПРОЦЕДУРИ
В брой 64 на Държавен вестник от 16 юли 1999 г. бе обнародвано и вече е в сила изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разработена е изцяло нова глава XII"а" с наименование "Бързо производство". Целта е бързина на гражданския процес по дела, които до този момент бяха изключително бавни.
ПРОЦЕДУРИ
Процедура по чл. 126 "а"
Процедурата се прилага за следните случаи:
1. По искове, произтичащи от заем. Договорът за заем е с правна регламентация в чл. 240-241 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При заема се предоставят в собственост пари или вещи, които подлежат на връщане в определен срок. Към тези искове спадат и случаи, когато Собственик предаде апартамента си за ползване срещу заплащане (наем);
По искове, произтичащи от заем за послужване (чл. 243-249 от ЗЗД). При този заем се предава за безвъзмездно ползване една определена вещ (може и недвижим имот), която по-късно се връща на заемодателя. Например: Собственик предава апартамента си на
свой приятел да го ползва временно и безплатно;
3. По искове, основани по договор за стоков кредит. Такъв договор има за предмет стоки и е добре познат на търговците;
4. По искове, произтичащи от договор за наем на недвижим имот или движими вещи (чл. 228-239, ЗЗД). Тук писмената форма на договора е повече от желателна с цел доказването му в цялост и на отделни негови клаузи. Договорът се прилага към исковата молба. Ако няма писмен договор, могат да бъдат приложени евентуално разписки и други платежни документи за наемните суми;
5. По искове за освобождаване или предаване на отдадени под наем и аренда имущества. Договорът за аренда е разновидност на договора за наем;
6. По искове, произхождащи от договор за влог (чл. 250-257 от ЗЗД);
7. По искове, произтичащи от договори за изработка и извършване на определена работа с цена до 1000 лв. (чл. 258-269 от ЗЗД);
8. По искове за издръжка и нейното увеличаване;
9. По искове за упражняване на родителски права при разногласие между родителите;
10. По владелчески искове (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) - за защита на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Също и при иск на владелеца на една вещ или на недвижим имот, от когото те са отнети чрез насилие или по скрит начин, срещу лицето, което ги е отнело;
11. По искове за определяне на граници (на недвижим имот);
12. По искове за оспорване на вземането по изпълнителен лист (чл. 252, 254 и 255 от ГПК);
13. По искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация.
При бързото производство по чл. 126, буква "а" се прилагат правилата на общото исково производство на ГПК. Необходимо е да се подаде искова молба. Срокът за придвижването е кратък. В деня на постъпването на исковата молба с приложенията съдът е длъжен да изпрати на ответника пълен препис на документите. В 7-дневен срок ответникът трябва да отговори писмено с посочване и представяне на всички доказателства.
Предвидени са два срока. В петдневен срок след изтичане на срока за отговор съдът на закрито заседание следва да се произнесе по допускане на доказателствата и насрочва делото за след петнадесет дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 от ГПК - нормите за минималния 7-дневен срок за призоваване на страните преди заседание и за представяне на заключението на вещото лице най-малко 5 дни преди съдебното заседание. Кратките срокове се спазват и при отлагане на делото и при обжалване.
Съдът следва да обяви решението си с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, с което се приключва разглеждането на делото. Когато е налице фактическа или правна сложност (продължително време за събиране или
за проверка на доказателства), съдът по искане на ответника може да постанови делото да се разгледа по общия ред (т.е. по реда на бързото производство).
Процедура по чл. 126, буква "ж":
При нея по административен ред се възстановява владение на недвижим имот. Съдът се произнася със заповед при специалните правила, предвидени в чл. 126, буква "ж"-"и" от ГПК. Възстановяването на владение на недвижим имот се извършва от районен съд.
Тази процедура се прилага в следните случаи:
1. Когато едно лице е лишено по насилствен или по скрит начин от владението си на недвижим имот;
2. Когато допуснат в имота ползвател откаже да го напусне след покана за това.
В тези случаи препоръчително е предварително да се използва нотариална покана или писмено предупреждение (с подпис, че е получено). След това в едномесечен срок от връчването на поканата (предупреждението) или от отнемане на владеенето се подава молба (не искова).
В седемдневен срок след получаване на молбата съдът трябва да провери изложените в нея данни, като се вземат предвид и обясненията на извършителя. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, съдът издава заповед (това производство има административен характер) за възстановяване на владението върху имота. Тази заповед подлежи на незабавно изпълнение. За това са ангажирани полицията и кмета. В заповедта може да се включи и глоба за нарушителя от 100 до 500 лв.
Заповед за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен, а това често се случва в практиката. При обикновените съдебни процедури незнаенето на данните на нарушителя е достатъчно, за да се осуети каквато и да е процедура по ГПК.
В тридневен срок от произнасянето на заповедта от Районния съд тя може да се обжалва пред председателя на съответния Окръжен съд. Същото важи и при отказ да се издаде заповед от Районния съд. Окръжният съд е длъжен също в тридневен срок да се произнесе по жалбата при същите данни, т.е. без да се представят нови доказателства. Произнасянето става с определение, неподлежащо на обжалване.
Съдебни такси по производството за възстановяване на владението върху недвижим имот не се заплащат при подаване на молбата. Таксите в размер от 10 до 200 лв. се възлагат като задължение върху страната, против която е взето решението.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Според Конституцията гражданите не следва сами да защитават правата си. Необходимо е да се потърси съдебно съдействие и закрила.
Собственик, лишен по насилствен начин от владение на имота си, не следва да предприема сам действия за изгонване на натрапниците, тъй като ще попадне под ударите на закона за извършено престъпление (например "самоуправство").