СОБСТВЕНОСТ
"Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона" - чл. 17 (1) от Конституцията на Република България.
Законът за собствеността не съдържа дефиниция за понятието собственост. Без да има изрична формулировка, Законът осигурява на собственика следните права:
Да ползва своята вещ (под "вещ" се разбира и "имот"). Ако някой пречи на собственика да упражнява това свое право, Законът му дава възможност да се отнесе до съда или до друг държавен орган и да бъде прекратено всяко неоснователно действие.
Да получава плодовете от собствената вещ. Под плодове юристите разбират както естествените, така и гражданските продукти от вещите (селскостопански произведения, наеми от имоти, и др.).
Да се разпорежда със своята вещ - да я продава, подарява, заменя, завещава.
Правото на собственост е едно от вещните права и има абсолютен характер. Собственикът е в правото си
да иска, от което и да е лице, да не се смущава собствеността му, да не му се пречи да ползва своята вещ, да прибира плодовете от нея, и т.н.
Например: в отсъствие на собственика някой е завладял недвижимия му имот, а след това го е отстъпил на друго лице. Собственикът може да поиска от съда да отстрани това друго лице, макар че то не е извършило отнемането.
Или друг случай: продава се чужд имот или неизцяло свой имот. Съвсем ненужно собствениците водят дела, за да атакуват сделката между Продавача и Купувача. Вече се е наложила практиката, която дава право на Собственика да предяви иск за собственост направо срещу Купувача. Това следва от абсолютния характер на правото на собственост. Собственикът си търси вещта от този, у когото се намира тя. В този случай Купувачът може по свое усмотрение да привлече в делото лицето, което му е продало чужд имот, за да получи сумата, която е броил, както и направените разноски по прехвърлянето и обезщетение за понесените вреди.
В един по-стар закон има следното определение за собственост: "Собствеността е правото на ползване с вещите по най-безусловен начин, стига само да се не прави с тях някое употребление, което законите или правилниците забраняват." Днешният закон не отрича правилността на старата дефиниция, тя е близка до съзнанието на всеки юрист или гражданин. И според това определение правото на собственост е абсолютно, но... "стига само да не се прави с тях някое употребление, кое
то законите или правилниците забраняват." Старата максима е в сила и днес, и то в много по-голяма степен отколкото по времето, когато е била записана в закона.
Ограниченията на правото на собственост са напълно разбираеми. Те идват, както от нормативни актове, така и от възможността Собственикът сам да ограничи правото си на собственост.
Ето няколко примера:
Притежавате незастроен парцел. Той не може да се застрои, ако проектът не е съобразен с предписания за даден квартал начин на застрояване.
Съществуващите норми за посаждане на дървета на определено разстояние от имота на съседа също ограничават правото на собственост. Така е и когато се налага да дадете на Собственика на съседен имот достъп през вашия за извършване на определен вид работа.
Когато продавате или дарите своето жилище може да запазите правото да го ползвате за определен срок или до смъртта си. Правото на новия Собственик е ограничено от запазеното право на стария.
В чл. 17 (2) от Конституцията на Република България е отразено, че "Собствеността е частна и публична".
В чл. 2 от Закона за собствеността се подчертава, че всички форми на собственост са равнопоставени и "се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила" и че "собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани".
Общинската собственост се определя със закон.
Към нея спадат: горите и земеделските земи, водоизточниците, включително и минералните води, които се ползват от съответната община, водоемите, заедно с прилежащите към тях плажове, кариерите от местно значение, незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначени за обществено и жилищно строителство, придобити чрез отчуждително производство, местните пътища и улици, паркинги, зелените площади, общинските жилища, обектите за общо ползване в селищата, съоръженията от техническата инфраструктура.
Общинската собственост е:
Публична - това са имотите, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение, както и тези, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самооправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществените потребности от общинско значение.
Частна - всички останали общински имоти и вещи.
Земните недра и съдържащите се в тях подземни природни богатства са изключителна държавна собственост.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Вещното право на собственост е до толкова абсолютно, до колкото това е позволено от закона или не е ограничено по волята на самия Собственик.
ВАЖНО!
Частни имоти вече ще могат да се отчуждават
за обществени нужди само след като собственикът даде съгласие за това (промяна в Закона за общинската собственост, приета през м. октомври 1999 г.)
НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА СОБСТВЕНОСТТА
В чл. 17 (3) от Конституцията на Република България е отразено, че "Частната собственост е неприкосновена", а в чл. 33 - "Жилището е неприкосновено. ...Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост."
В Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), възприета от Република България, с което нейните разпоредби са задължителни у нас, е отразено: "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Собствеността е неприкосновена, освен ако накърняването й е нужно за обществен интерес в случай, уреден в закона." Намесата на властите в нарушение на тези права е недопустима.
СЪСОБСТВЕНОСТ
Съсобственост е налице, когато един имот се притежава от повече от един собственик. Най-често съсоб
ственост възниква при откриване на наследство, т.е., когато има повече от един наследник.
Съсобствеността може да бъде прекратена. Ето някои възможности:
Имотът се обособява на дялове, колкото са съсобствениците и всеки получи своя дял като самостоятелна собственост.
При невъзможност за обособяване на дялове имотът се продава и всеки съсобственик получава своята част в пари.
ВЕЩНО ПРАВО
Вещно право е правото на дадено лице да ползва определена вещ по всякакъв начин. Най-разпространеното вещно право е правото на собственост.
Съществуват и ограничени вещни права. При тях дадено лице учредява право на трето лице. То ползва самата вещ и всички полезни свойства от нея (естествени плодове или граждански: наем, лихва), но до обема, определен от собственика.
Например: ако ви е учредено вещно право на жилище, можете да живеете в него, или да го отдавате под наем и да получавате доходи.
Ограничено вещно право е правото за строеж в чужд имот, както и правото на преминаване през даден имот (сервитут).
Правото на ползване е самостоятелно ограни
чено вещно право. То е един от основните компоненти на правото на собственост.
Нормативната уредба на правото на ползване е уредена в чл. 56 - 62 от Закона за собствеността.
Основно изискване, поставено в закона, е предназначението на вещта да не се променя съществено и тя да се използва съгласно обикновените й, обичайни функции, които изпълнява, съобразно вида и естеството си.
Ползвателят не може да отчуждава своето право. Той може да извлича полезни свойства от вещта. Те могат да са естествени (плодове, прираст от добитък и др.) или граждански (наем, лихва и др.). Законодателят поставя ограничения относно извличането на тези свойства, които представляват своеобразна защита в полза на носителя на собствеността.
Следва да се прави разлика между ползването в облигационен смисъл и ползването като вещно право. При наема също има ползване, но вещно право няма, защото има облигационен договор и обикновеното ползване е част от него. Ползвателят в тези случаи е само държател.
Вещното право на ползване върху недвижим имот между физически лица се учредява с нотариален акт, а когато обектът е държавен или общински - по реда на чл. 15 от ЗС във връзка с чл. чл. 13 от същия закон - със заповед на кмета на общината по местонахождение на недвижимия имот.
Една от най-важните характеристики на правото на ползване е имотът да не се променя съществено, незави
симо дали е движим или недвижим. Относно вещта ползвателят е задължен:
да плаща текущите разходи, свързани с ползването й (данъци, такси и др.);
да я поддържа в състоянието, в което е приета от
Собственика (удостоверява се с опис);
да не я уврежда съществено (не става дума за естественото овехтяване, вследствие употреба);
да съобщава на Собственика за всяко посегателство върху нея (само Собственикът има право на защита);
да я върне (след изтичане на срока) на Собственика същата, върху която е учредено правото;
да я застрахова в полза (на името) на Собственика, освен ако не е уговорено друго. Това е защита на принципа, че вещта погива за собственика.
Правото на ползване се прекратява (чл. 59 от ЗС): със смъртта на ползвателя, с ликвидацията на дружеството (при юридически лица), при погиване на вещта, при неупражнено право в петгодишен срок или чрез съдебна процедура, ако ползвателят я ползва по начин, който застрашава съществуването или повреждането й.
СЕМЕЙНА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ
Семейният кодекс определя имуществата, придобити по време на брака (вещи и правата върху тях, парични влогове, недвижимите имоти и др.), независимо на чие име са, като семейна имуществена общност.
Този вид собственост е неделима. Това означава, че докато трае бракът, никой от двамата съпрузи не може да иска да си поделят общите вещи.
Необходимите условия и предпоставки, за да възникне съпружеска общност по отношение на недвижимите имоти (апартамент, къща, дворни места, право на строеж, на надстрояване и пристрояване и др.) са следните:
1. Наличие на валиден брак - брак, сключен при изпълнението на всички формални и материални изисквания на закона. Ако бракът е нищожен, придобитият недвижим имот не е семейна имуществена общност, а обикновена съсобственост (ако е придобит от двамата) или лична собственост (ако е придобит от единия).
2. Имотът да е придобит по възмезден начин в рамките на брака т.е. след сключването на брака и преди прекратяването на брака. Животът обаче предлага и по-нестандартни хипотези. Например: процесът по придобиване на имота е започнал преди брака от името и за сметка на единия съпруг, а формално собствеността е прехвърлена непосредствено след сключването на брака. Или обратният вариант, когато процесът на придобиване на имота е започнал по време на брака, имотът е придобит само от единия съпруг непосредствено след прекратяване на брака. Проблемът относно собствеността се решава конкретно за всеки случай.
3. Имотът да бъде придобит в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи. Най-общо законът приема, че съвместният принос може да се изрази във
влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. За да се очертае ясно кой имот е общ и кой не е, следва да се разгледа въпросът за личното имущество на всеки един от съпрузите. Лични, само на единия съпруг, са първо всички недвижими имоти, придобити от него преди брака или след неговото прекратяване, или имоти, които съпругът (съпругата) е придобил по наследство или като дарение по време на брака.
ТЕЖЕСТИ НА ИМОТА
Един имот може да има различни тежести. Например: да е ипотекиран в някоя банка; да е възбранен, ако се водят за него съдебни дела; да се изплаща, ако е закупен със заем или пък да се води на друг Собственик (и това се е случвало в практиката), и т.н. При проверката за тежести се установява състоянието на имота до момента.
В практиката често се случва заемът, с който е закупено дадено жилище, да е погасен от кредитополучателя, но ипотеката да не е заличена в службата по вписванията към съответния Районен съд от институцията, дала заема. В такива случаи проверката, предхождаща продажбата, установява тежест върху имота. И започва една не много лесна процедура за заличаване и то в крайно неподходящ момент, когато клиентите са пред нотариално изповядване на сделката. Още по-тежко става (да не се каже и невъзможно), когато банката, дала
кредита, вече от доста години е закрита или фалирала. В този случай няма как да се установи официално липсата на финансови задължения на лицето към Банката - кредитор (институцията, дала заема), както и да се подаде молба и се заличи ипотеката.
ВАЖНО!
В интерес на Кредитополучателя е (въпреки че не е негово задължение), когато няма вече финансови задължения към институцията, отпуснала заема, да се осъществи резултатен контрол за заличаването на ипотеката.
ДЕЙНОСТТА НА НОТАРИУСА
Законът за нотариусите и нотариалната дейност е обнародван в ДВ, бр. 104 от 16 декември 1996 г., изм. и доп., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г. Този закон урежда правния статут на нотариусите и на Нотариалната камера, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара (юридическо лице със седалище в София), която има публичност на регистъра си.
Нотариусът е лице, на което държавата възлага да извършва предвидените в закона нотариални действия. Той е независим (при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона), лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия и то в район,
съвпадащ с този на съответния районен съд.
На Нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции. Той има право на свободен достъп до съдебните и административни служби при необходимост от справки, както и да получава необходимите му сведения с предимство. Служебният архив на Нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласието му, освен в случаите предвидени със закон.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица. Нотариусът може, ако му е възложено от страните, във връзка с нотариални производства, да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи при изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещания или управител на имущество.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът не може да взема страна и трябва да бъде безпристрастен. Той е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното из
вършване. Преди вписването Нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия за вписване акт. Той е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, както и да не ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване, даже и за времето, в което той не упражнява функциите си, или дейността му е преустановена.
Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара Нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Когато в района няма Нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд.
Когато в населеното място няма Нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на подписи под документи.
Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извле
чения от документи, представени от български граждани, както и да им съставят нотариални завещания.
ВАЖНО!
Държавата не отговаря за действията на Нотариуса.
ТАРИФА ЗА НОТАРИАЛНИТЕ ТАКСИ
Тарифата за нотариални такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност е одобрена с Постановление №186 на Министерския съвет от 13.08.1998 г. (ДВ, бр. 95 / 14 август 1998 г., изм. и доп., бр. 5 от 1999 г.).
Нотариална такса по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на Нотариуса за извършената услуга.
Таксите са няколко вида:
Обикновени (твърди) такси
Събират се само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време.
1. Таксите са за:
а. Нотариални актове за поправка на нотариални актове, актове за отмяна на завещания, съставяне на констативни протоколи, приемане за съхраняване на саморъчни завещания и на документи и книжа без определен материален интерес - 15 лв.
б. Нотариални актове за собственост на зе
меделски земи, гори и земи от горския фонд - 10 лв.
в. Констативни нотариални актове за поправка на констативни нотариални актове по буква "б" - 10 лв.
г. Договори за доброволна делба на земеделски земи, гори и земи от горския фонд - 10 лв.
В случаите, когато нотариалните действия по чл. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са извършени от съдия по вписванията, таксите по букви "б", "в" и "г" не се събират. Чл. 5 гласи: "Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни и нотариални такси, и местни данъци и такси при доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок от 5 години след издаване на решението за възстановяване на земеделските земи."
За обявяване и връщане на саморъчни завещания и за връщане на предадени за съхранение документи
и книжа - 6 лв.
3. За нотариална покана върху екземплярите за връчване (останалите екземпляри се таксуват като преписи) - 6 лв.
Тези такси се събират и за връчване по искане на молителя на други съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс. Когато връчването се извършва служебно по силата на закон, се събира половината от тази такса.
4. За удостоверяване съдържанието на частни документи без определен материален интерес върху първия екземпляр:
а. За първа страница - 3 лв.
б. За всяка следваща страница - 1 лв.
в. Останалите екземпляри се таксуват като преписи.
5. За удостоверяване на дати и подписи на частни документи без материален интерес :
а. За първи подпис - 3 лв
б. За всеки следващ подпис - 1 лв.
Таксата се събира еднократно при едновременно удостоверяване на датата и подписите, а в противен случай се събира поотделно.
6. За удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа:
а. За първа страница - 2 лв.
б. За всяка следваща - 1 лв.
7. За даване на справки по нотариални книги и регистри:
а. Устна справка за извършен акт и за удостоверяване по името на едно лице - 1 лв.
б. За удостоверение за извършен акт или за удостоверяване по името на едно лице - 5 лв.
II. Нотариални таксиспоред удостоверявания материален интерес.
8. За извършване на нотариален акт, извън посочените в т. 1, се събират такси по таблицата, отразена в отговора на въпроса "Такси при извършване на покупко - продажба на имот", стр. 38-39.
9. За извършване на нотариално завещание, при
издаване на препис от обявено саморъчно завещание, при изпълнение на завещание, за приемане на съхранение на документи и книжа с определен материален интерес, за удостоверяване съдържанието на частни документи с определен материален интерес се събира 50% от таксата по т. 8.
10. За удостоверяване на датата и подписите на договори с определен материален интерес се събира 30% от таксата по т. 8.
11. За извършване на обстоятелствена проверка,
както и за удостоверяване на датата и подписите на договори за прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства - такса по т. 8. Тя се събира при предявяване на искането, когато собствеността не се признава, таксата не се връща.
12. За удостоверяване датата и подписите на едностранни изявления с определен материален интерес (разписки за дължими или издължени суми, молби за вписване на законна ипотека, молби и съгласия за заличаване на ипотека, разни гаранции, и др.) се събира половината от таксата по т. 10, но не по-малко от 15 лв.
13. За управление на имущество - върху брутния месечен доход от имуществото за периода на поръчката - за всеки месец 20%, но не по-малко от 20 лв.
III.Нотариални такси според изразходванотовреме, т.е.колко трябва да се плати на Нотариуса за 1 час.
14. За устен правен съвет или консултация - 3 лв. /час
15. За писмен правен съвет или консултация и при посредничество за изясняване волята на страните - 6 лв. /час
16. За справки и набавяне на документи, книжа, и др. - 5 лв./ час
Таксите по т. 14, 15 и 16 за непълен час се събират като за пълен час, като преди извършване на действието нотариусът е длъжен да уведоми за приблизително необходимото време.
IV.Нотариални таксизаизготвяне ипроверка надокументи.Тези таксиседължат самона нотариусите.
17. За изготвяне на проект на нотариален акт за
поправка на нотариален акт, акт за отмяна на завещание, констативен протокол, саморъчно завещание и молба - декларация за обстоятелствена проверка - такса по т. 1.
18. За изготвяне на проект за нотариална покана - такса по т. 3.
За изготвяне на проект на документ без опреде
лен материален интерес се събира такса по т. 4.
20. За изготвяне на:
a. Проект на нотариален акт извън посочените в т. 1 се събира такса в размер, посочен в т. 8.
б. Проект на нотариално завещание и на проект на договор с определен материален интерес се събира такса по т. 9.
21. За изготвяне на проект на документ по т. 12 се събира такса по т. 12.
22. За проверка на изготвен от страните проект на документ, извършена без нотариално удостоверяване, се събира половината от съответната такса по т. 17-21 (това не се отнася за управление на имущество от същия Нотариус).
V. Допълнителна нотариална такса.
23. За действие, извършено по искане на молителя извън нотариалната кантора, в неработно време или в почивни и празнични дни, върху съответната нотариална такса се заплаща допълнително, както следва:
a. Извън нотариалната кантора в работно време - 25 %;
б. В нотариалната кантора в работно време - 25 %;
в. Извън нотариалната кантора в неработно време - 50 %.
ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ
ВИДОВЕ ДОГОВОРИ
Договорът е споразумение между две или повече страни, които поемат определени задължения, срещу получаването на определени права.
Договорът може да бъде формален, когато Законът изисква определена форма. Не е необходимо непременно да е писмен. Може да е устен, стига в резултат на постигнатото съглашение да възникнат и съответни правни
последици.
Гражданско-правните отношения между страните по договора се уреждат от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В него са регламентирани източниците, действията, прехвърлянето на вземания и погасяването на задължения, вчлючително и обезпеченията им. В този закон са включени и договорите за продажба, замяна, дарение, посредничество, комисионерство и застраховка.
Най-общо сделките с недвижими имоти могат да бъдат разделени в две основни групи:
Транслативни: продажба, дарение, замяна, учредяване на право на строеж, пристрояване и надстрояване;
Облигационни - с възникване на права и задължения без прехвърляне на собствеността (наем, право на ползване, ипотека).
Договорите следва задължително да съдържат:
две страни по договора и данни за всяка една;
предмет на договора;
цена.
Всичко останало е предмет на свободно договаряне, освен ако договореното не противоречи на закона. Съставянето на тези договори се подчинява на определени правила, които макар и незадължителни са проверени в практиката като заглавие на договора (Комисионен договор, Договор за наем и др.), права и задължения на страните (да са осъществими и да защитават и двете страни), срок на договора, санкции при неизпълнение на клаузи, в колко еднообразни екземпляра се съставя, и др. Договорът се подписва от всяка една от страните, като се
спазва последователността на изписването им в описателната му част.
ВАЖНО!
Предварителният договор за покупко-продажба на имот следва да съдържа уговорки относно условията за окончателния договор. При писмена форма и при отказ на една от страните да приведе договора в изискваната от закона нотариална форма, другата може да предяви иск за признаването на този договор за окончателен. В този случай договорът се счита за сключен в момента от влизане на съдебното решение в сила (чл. 18 и 19 от ЗЗД).
Разноските по договора се поемат от двете страни по равно (чл. 186). Някои юристи оспорват това твърдение и добавят: "когато не е договорено друго".
Договорът за продажба на недвижим имот задължително е писмен и в нотариална форма.
За по-голяма сигурност и защитеност на страните препоръчително е наемният договор да е писмен (а още по-добре и вписан), но може и да е устен.
ИПОТЕКА
ДОГОВОР ЗА ИПОТЕКА
Под понятието ипотека се разбира правото на кредитора да бъде удовлетворен в свое вземане, което е възникнало в следствие на неизпълнение на
поети задължения от страна на кредитополучателя.
Взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя се оформят в писмен договор. В него се вписват точните данни за кредитора и длъжника, за имота, предмет на ипотеката, чия собственост е, размерът на искания заем, срок за погашение, начална дата на плащането, размерът на лихвения процент и на какви вноски полученият заем ще се погаси.
Ипотека може да учреди само собственикът на недвижим имот, след като докаже правото си на собственост с нотариален акт или чрез други способи, посочени в действащото законодателство, като например договора за продажба на държавен или ведомствен жилищен имот или за селскостопански земи - с влязло в сила решение на поземлената комисия.
Изповядването на правната сделка се извършва пред Нотариуса по местонахождение на недвижимия имот.
Ето и някои правни проблеми при договор за ипотека: Когато недвижимият имот е семейна имуществена общност или е съсобствен на някакво основание (наследяване, друга придобивна сделка и пр.), договорът за ипотека трябва да бъде сключен с всички съсобственици, в противен случай той е нищожен и не поражда правни последици.
При неизпълнение на задълженията за плащане по договора цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите му, ако няма законно основание за предпочитание (чл. 133 от ЗЗД).
ВАЖНО!
Договорът за ипотека, се сключва в нотариална форма (чл. 167 от ЗЗД).
ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
ДАНЪК СГРАДИ
Законовата уредба обхваща чл. 10-28 на раздел първи от Закона за местните данъци и такси.
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроени земеделски и горски земи (за действително застроената площ и прилежащия й терен). Данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот, а при учредено вещно право на ползване - ползвателят. Когато правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък, който съответства на частите им.
За новопостроените сгради (части от сгради) или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък, който се дължи от началото на следващия месец, през който е завършено строителството, или е започнала експлоатацията на имота, или е настъпила промяна в собствеността, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Уведомяването на данъчните служби е необходимо и при
частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на имотите от необлагаеми в облагаеми и обратно.
Данък сгради се определя върху данъчната оценка на имота в размер 1,5 на хиляда.
Данъкът може да се плати на четири равни вноски до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. При плащане на цялата сума наведнъж до 31 март се ползва 5 на сто отстъпка.
Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите е над 100 млн. лв, се дължи допълнителен данък в размер на 3 на хиляда върху превишението на тази стойност.
Самата данъчна оценка се изготвя от данъчния орган по местонахождение на имота.
Законът предвижда още за единствено жилище, което задоволява нуждите на семейството през по-голямата част от годината, дължимият данък сгради да е с 50 на сто намаление. Прави се разлика между основно и единствено жилище. Притежателите на повече от едно жилище плащат по облекчена тарифа само за едно от тях, за това, в което живеят. За инвалидите отстъпката е 75%.
Пълен размер на данък сгради се дължи и в случай, когато един от съпрузите притежава наследствен апартамент, но живее в дом, собственост на другия съпруг.
Освобождават се от данък: имотите на общините, държавата, читалищата, молитвените домове, музеите, галериите, библиотеките, сградите, собственост на чужди държави, на Българския Червен кръст, на висшите учебни
заведения и академиите, имотите за обществени нужди (паркове, игрища, транспорт) и др.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Данъкът се заплаща, независимо дали недвижимият имот се използва или не.
Не се облагат с данък земеделските земи, горите и стопанските сгради, ползвани за селскостопанска дейност от земеделските производители.
Не се облагат с данък за период от 5 години имоти, собствеността за които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, както и сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване.
Арендаторите не плащат данък върху наетите недвижими имоти, защото той се дължи от арендодателя (чл. 7, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и изм. в ДВ, бр. 35, 1999 г.).
ПРАВО НА СВОБОДНО МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Според Европейска конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) всеки има право на свободно придвижване и местожителство в държавата, в която се намира на законно основание и право на напускане на пределите на всяка държава, включително и своята.
Никой не може да бъде експулсиран от собствената
си държава или да бъде лишен от право да влезе в нея.
Забранено е колективно експулсиране на чужденци. Чужденец, подлежащ на експулсиране по силата на законно решение, има право на обжалване, ако той живее постоянно на законно основание в страната.
u Великото дело на законодателството се състои в това да създава обществено благо от най-голям брой частни интереси.
П. Буаст
u Никого не обижда този, който ползва правото си.
Латинска поговорка
u От всички несправедливости най-непоносима е тази, която се върши в името на закона.
Латинска поговорка